самоподдържало си

Речник на българския език

1. самоподдържало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самоподдържало си е производна форма на самоподдържам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоподдържало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самоподдържало си е производна форма на самоподдържам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. самоподдържало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самоподдържало си е производна форма на самоподдържам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).