самоподдържало

Речник на българския език

1. самоподдържало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоподдържало е производна форма на самоподдържам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоподдържало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоподдържало е производна форма на самоподдържам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самоподдържало — мин. деят. св. прич. ср. р.

самоподдържало е производна форма на самоподдържам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. самоподдържало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самоподдържало е производна форма на самоподдържам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).