самоподдържали

Речник на българския език

1. самоподдържали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

самоподдържали е производна форма на самоподдържам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самоподдържали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самоподдържали е производна форма на самоподдържам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. самоподдържали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

самоподдържали е производна форма на самоподдържам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. самоподдържали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

самоподдържали е производна форма на самоподдържам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).