самоподдържала

Речник на българския език

1. самоподдържала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоподдържала е производна форма на самоподдържам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самоподдържала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоподдържала е производна форма на самоподдържам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. самоподдържала — мин. деят. св. прич. ж. р.

самоподдържала е производна форма на самоподдържам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. самоподдържала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

самоподдържала е производна форма на самоподдържам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).