самопогълнела

Речник на българския език

1. самопогълнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самопогълнела е производна форма на самопогълна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самопогълнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

самопогълнела е производна форма на самопогълна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).