самопогълнало си

Речник на българския език

1. самопогълнало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самопогълнало си е производна форма на самопогълна (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. самопогълнало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самопогълнало си е производна форма на самопогълна (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).