самооценил

Речник на българския език

1. самооценил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самооценил е производна форма на самооценя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самооценил — мин. деят. св. прич. м. р.

самооценил е производна форма на самооценя (мин. деят. св. прич. м. р.).