самооцени

Речник на българския език

1. самооцени — сег. вр., 3 л., ед. ч.

самооцени е производна форма на самооценя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. самооцени — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самооцени е производна форма на самооценя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. самооцени — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самооцени е производна форма на самооценя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. самооцени — повелително наклонение, ед. ч.

самооцени е производна форма на самооценя (повелително наклонение, ед. ч.).