самоотречеше

Речник на българския език

1. самоотречеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

самоотречеше е производна форма на самоотрека (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. самоотречеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

самоотречеше е производна форма на самоотрека (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).