самоотрекла

Речник на българския език

1. самоотрекла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоотрекла е производна форма на самоотрека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самоотрекла — мин. деят. св. прич. ж. р.

самоотрекла е производна форма на самоотрека (мин. деят. св. прич. ж. р.).