самоотбранявал съм

Речник на българския език

1. самоотбранявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самоотбранявал съм е производна форма на самоотбранявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. самоотбранявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самоотбранявал съм е производна форма на самоотбранявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. самоотбранявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самоотбранявал съм е производна форма на самоотбранявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).