самоотбранявало

Речник на българския език

1. самоотбранявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоотбранявало е производна форма на самоотбранявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоотбранявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоотбранявало е производна форма на самоотбранявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самоотбранявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

самоотбранявало е производна форма на самоотбранявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. самоотбранявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самоотбранявало е производна форма на самоотбранявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).