самоотбранявал

Речник на българския език

1. самоотбранявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоотбранявал е производна форма на самоотбранявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самоотбранявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоотбранявал е производна форма на самоотбранявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самоотбранявал — мин. деят. св. прич. м. р.

самоотбранявал е производна форма на самоотбранявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. самоотбранявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

самоотбранявал е производна форма на самоотбранявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).