самоосъзнало

Речник на българския език

1. самоосъзнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоосъзнало е производна форма на самоосъзная (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоосъзнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

самоосъзнало е производна форма на самоосъзная (мин. деят. св. прич. ср. р.).