самоосъзнал

Речник на българския език

1. самоосъзнал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоосъзнал е производна форма на самоосъзная (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самоосъзнал — мин. деят. св. прич. м. р.

самоосъзнал е производна форма на самоосъзная (мин. деят. св. прич. м. р.).