самоосъзнаело

Речник на българския език

1. самоосъзнаело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоосъзнаело е производна форма на самоосъзная (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоосъзнаело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самоосъзнаело е производна форма на самоосъзная (мин. деят. несв. прич. ср. р.).