самоосъзнаел

Речник на българския език

1. самоосъзнаел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоосъзнаел е производна форма на самоосъзная (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самоосъзнаел — мин. деят. несв. прич. м. р.

самоосъзнаел е производна форма на самоосъзная (мин. деят. несв. прич. м. р.).