самоосъзнавал си

Речник на българския език

1. самоосъзнавал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самоосъзнавал си е производна форма на самоосъзнавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. самоосъзнавал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самоосъзнавал си е производна форма на самоосъзнавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. самоосъзнавал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самоосъзнавал си е производна форма на самоосъзнавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).