самоосигурявал си

Речник на българския език

1. самоосигурявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самоосигурявал си е производна форма на самоосигурявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. самоосигурявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самоосигурявал си е производна форма на самоосигурявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. самоосигурявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самоосигурявал си е производна форма на самоосигурявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).