самоосигурявало си

Речник на българския език

1. самоосигурявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самоосигурявало си е производна форма на самоосигурявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоосигурявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самоосигурявало си е производна форма на самоосигурявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. самоосигурявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самоосигурявало си е производна форма на самоосигурявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).