самоосигурявало

Речник на българския език

1. самоосигурявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоосигурявало е производна форма на самоосигурявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоосигурявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоосигурявало е производна форма на самоосигурявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самоосигурявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

самоосигурявало е производна форма на самоосигурявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. самоосигурявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самоосигурявало е производна форма на самоосигурявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).