самоосигурявал

Речник на българския език

1. самоосигурявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоосигурявал е производна форма на самоосигурявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самоосигурявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоосигурявал е производна форма на самоосигурявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самоосигурявал — мин. деят. св. прич. м. р.

самоосигурявал е производна форма на самоосигурявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. самоосигурявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

самоосигурявал е производна форма на самоосигурявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).