самоосакатявала

Речник на българския език

1. самоосакатявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоосакатявала е производна форма на самоосакатявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самоосакатявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоосакатявала е производна форма на самоосакатявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. самоосакатявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

самоосакатявала е производна форма на самоосакатявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. самоосакатявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

самоосакатявала е производна форма на самоосакатявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).