самоорганизирал си

Речник на българския език

1. самоорганизирал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самоорганизирал си е производна форма на самоорганизирам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. самоорганизирал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самоорганизирал си е производна форма на самоорганизирам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. самоорганизирал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самоорганизирал си е производна форма на самоорганизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).