самоорганизирала

Речник на българския език

1. самоорганизирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоорганизирала е производна форма на самоорганизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самоорганизирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоорганизирала е производна форма на самоорганизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. самоорганизирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

самоорганизирала е производна форма на самоорганизирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. самоорганизирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

самоорганизирала е производна форма на самоорганизирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).