самоорганизирал

Речник на българския език

1. самоорганизирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоорганизирал е производна форма на самоорганизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самоорганизирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоорганизирал е производна форма на самоорганизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самоорганизирал — мин. деят. св. прич. м. р.

самоорганизирал е производна форма на самоорганизирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. самоорганизирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

самоорганизирал е производна форма на самоорганизирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).