самоопределял съм

Речник на българския език

1. самоопределял съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самоопределял съм е производна форма на самоопределям (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. самоопределял съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самоопределял съм е производна форма на самоопределям (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. самоопределял съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самоопределял съм е производна форма на самоопределям (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

4. самоопределял съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самоопределял съм е производна форма на самоопределя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).