самоопределял си

Речник на българския език

1. самоопределял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самоопределял си е производна форма на самоопределям (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. самоопределял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самоопределял си е производна форма на самоопределям (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. самоопределял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самоопределял си е производна форма на самоопределям (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

4. самоопределял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самоопределял си е производна форма на самоопределя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).