самоопределял е

Речник на българския език

1. самоопределял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоопределял е е производна форма на самоопределям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самоопределял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоопределял е е производна форма на самоопределям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самоопределял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоопределял е е производна форма на самоопределям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. самоопределял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоопределял е е производна форма на самоопределя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).