самоопределяло съм

Речник на българския език

1. самоопределяло съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самоопределяло съм е производна форма на самоопределям (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоопределяло съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самоопределяло съм е производна форма на самоопределям (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. самоопределяло съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самоопределяло съм е производна форма на самоопределям (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

4. самоопределяло съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самоопределяло съм е производна форма на самоопределя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).