самоопределяло си

Речник на българския език

1. самоопределяло си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самоопределяло си е производна форма на самоопределям (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоопределяло си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самоопределяло си е производна форма на самоопределям (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. самоопределяло си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самоопределяло си е производна форма на самоопределям (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

4. самоопределяло си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самоопределяло си е производна форма на самоопределя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).