самоопределяло е

Речник на българския език

1. самоопределяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоопределяло е е производна форма на самоопределям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоопределяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоопределяло е е производна форма на самоопределям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самоопределяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоопределяло е е производна форма на самоопределям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. самоопределяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоопределяло е е производна форма на самоопределя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).