самоопределяло

Речник на българския език

1. самоопределяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоопределяло е производна форма на самоопределям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоопределяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоопределяло е производна форма на самоопределям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самоопределяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

самоопределяло е производна форма на самоопределям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. самоопределяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самоопределяло е производна форма на самоопределям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

5. самоопределяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоопределяло е производна форма на самоопределя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

6. самоопределяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самоопределяло е производна форма на самоопределя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).