самоопределяла

Речник на българския език

1. самоопределяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоопределяла е производна форма на самоопределям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самоопределяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоопределяла е производна форма на самоопределям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. самоопределяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

самоопределяла е производна форма на самоопределям (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. самоопределяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

самоопределяла е производна форма на самоопределям (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

5. самоопределяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоопределяла е производна форма на самоопределя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

6. самоопределяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

самоопределяла е производна форма на самоопределя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).