самоопределял

Речник на българския език

1. самоопределял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоопределял е производна форма на самоопределям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самоопределял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоопределял е производна форма на самоопределям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самоопределял — мин. деят. св. прич. м. р.

самоопределял е производна форма на самоопределям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. самоопределял — мин. деят. несв. прич. м. р.

самоопределял е производна форма на самоопределям (мин. деят. несв. прич. м. р.).

5. самоопределял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоопределял е производна форма на самоопределя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

6. самоопределял — мин. деят. несв. прич. м. р.

самоопределял е производна форма на самоопределя (мин. деят. несв. прич. м. р.).