самоопределил е

Речник на българския език

1. самоопределил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоопределил е е производна форма на самоопределя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самоопределил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоопределил е е производна форма на самоопределя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).