самоопределил

Речник на българския език

1. самоопределил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоопределил е производна форма на самоопределя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самоопределил — мин. деят. св. прич. м. р.

самоопределил е производна форма на самоопределя (мин. деят. св. прич. м. р.).