самооправдало съм

Речник на българския език

1. самооправдало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самооправдало съм е производна форма на самооправдая (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. самооправдало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самооправдало съм е производна форма на самооправдая (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).