самооправдало е

Речник на българския език

1. самооправдало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самооправдало е е производна форма на самооправдая (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самооправдало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самооправдало е е производна форма на самооправдая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).