самооправдала съм

Речник на българския език

1. самооправдала съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

самооправдала съм е производна форма на самооправдая (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. самооправдала съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

самооправдала съм е производна форма на самооправдая (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).