самооправдала е

Речник на българския език

1. самооправдала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самооправдала е е производна форма на самооправдая (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самооправдала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самооправдала е е производна форма на самооправдая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).