самооправдаеше

Речник на българския език

1. самооправдаеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

самооправдаеше е производна форма на самооправдая (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. самооправдаеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

самооправдаеше е производна форма на самооправдая (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).