самооправдаел съм

Речник на българския език

1. самооправдаел съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самооправдаел съм е производна форма на самооправдая (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).