самооправдаел си

Речник на българския език

1. самооправдаел си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самооправдаел си е производна форма на самооправдая (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).