самооправдаело съм

Речник на българския език

1. самооправдаело съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самооправдаело съм е производна форма на самооправдая (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).