самооправдаело си

Речник на българския език

1. самооправдаело си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самооправдаело си е производна форма на самооправдая (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).