самооправдаело е

Речник на българския език

1. самооправдаело е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самооправдаело е е производна форма на самооправдая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).