самооправдаел

Речник на българския език

1. самооправдаел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самооправдаел е производна форма на самооправдая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самооправдаел — мин. деят. несв. прич. м. р.

самооправдаел е производна форма на самооправдая (мин. деят. несв. прич. м. р.).