самооправдавахте

Речник на българския език

1. самооправдавахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

самооправдавахте е производна форма на самооправдавам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. самооправдавахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

самооправдавахте е производна форма на самооправдавам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).