самооправдаваха

Речник на българския език

1. самооправдаваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самооправдаваха е производна форма на самооправдавам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самооправдаваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

самооправдаваха е производна форма на самооправдавам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).